Албума в Google+

Нова Генерация завинаги в YouTube

На 19.02.2016 в Joy Station
21.02.2016, Виктория Петрова

19 февруари. Клуб Joy Station.Концерт под надслов „Нова Генерация завинаги”. Малък празник за феновете на българския ню уейв.

 

Влизам в клуба, който е видимо препълнен - не мога да преценя точно колко човека има, защото съм зле с числата и математиката, но изглеждат наистина много. Изпуснала първите групи се запътвам към сцената, където вече свирят Абсолютно начинаещи.Сетът им минава доста приятно, публиката изглежда доволна и успешно въведена в ню уейв вечерта, която предстои.

 

Някак логично беше следващата група да засили това чувство в нас и ние го очаквахме. На ред са Кинке романтик или иначе казано част от Воцек и Чугра плюс други хора с музикални инструменти, които са решили да поемат по малко по-различен творчески път от този, който е бил досега.Това е страхотно, винаги съм подкрепяла експериментирането и новите начала под каквато и да била форма. Усмихнати до ушите започват да забиват тяхната си музика, след 2-3 парчета съобщават,че сега наред е една песен, в която ние сами ще се досетим къде да пеем с тях. На сцената излиза млада девойка, която започва да се мята бясно, изпълнявайки с групата някакво невъобразимо рап парче с поп-фолк ритми в припева. Бум .Не, не успях да разбера къде трябва да пея, или къде трябва да танцувам, или къде трябва да възприема точно тази песен. Бях леко онемяла и се чудех дали не съм сбъркала клуба и събитието?! Това момиче си беше страхотно като момиче - енергично, цветно и уверено в себе си, но някак си смятам, че на друго място щеше да бъде по-добре оценена, отколкото тук. Има клубове като Джийм Бийм, празници на общини, предизборни концерти или събития, промотиращи разтворими в топла вода кафета или нови колекции дрехи, където хората сигурно щяха да скачат и пляскат с нея. Тук определено не беше мястото и аз определено не разбрах какво беше посланието на това изпълнение. Може би, че ни е време да излезем от тъгата по творчеството на вече умрелите музикални гении и да отворим широко обятия за музиката на новото време. Почувствах се застрашена от асоциациите ми и колебанията дали Криско не е наред да излезе на сцената след това изпълнение и отивам да си отдъхна там, където голяма част от хората прекараха почти целия концерт- в пушилнята.

 

Ревю започват да свирят. Всички влизаме вътре и залата отново се изпълва. Те звучат прекрасно, както винаги, ние пък пеем стари песни и си танцуваме. Пред сцената се заформя смирено пого от млади и ентусиазирани фенове, а отстрани някакъв мускулест човек с ланец на врата им прави забележка - всичко е в реда на нещата и след няколко минути сме забравили за „инцидента” с предната група. Пак се чувстваме като на ню уейв концерт и вече подобаващо подгрели си чакаме хедлайнера.

 

„Нова Генерация” се качват на сцената и концертът продължава - Кристиян Костов и Симеон Воев свирят смирено и красиво, до тях като гост-басист е едно талантливо младо момиче на име Александрина Александрова, което с чиста усмивка и лекота ни зареди абсолютно положително, Даката от Ревю неуморимо и отново е на барабаните и с тази група, Михаил Пешев от време на време обявява на микрофона, че се чуди, в коя тоналност започва следващата песен, а Катя Атанасова му подсказва и някак с гласа си и самото си присъствие успява магически да замаже изцепките на Тери и други неадекватни персонажи на сцената: „Ръцете горе”, „Не ви чувам”, „Тенкюпипъл”, излизат тъй естествено от устата на вокала още от първото парче. Купонът е на шест, ръцете са горе, а Тери решава,че трябва да си поръча уиски по микрофона. Пляскаме му. Е, човешко е да ти се пие спешно,така е. И може би, ако бяхме на трибют на Аце/Деце забавните му реплики щяха да са наистина забавни. Не казвам, че е лесно да те сложат на мястото на космос като Воев и да започнеш да ходиш в обувките му, притиснат от хиляди чужди очаквания, напротив. Просто можеше малко по-скромно да демонстрира сценичното си поведение, че да можем и ние да сме по-склонни да бъдем съпричастни към тежката му участ. След 2-3-4 изпълнени парчета, рокнрол звездата ни съобщава,че му се пуши цигара и някой друг ще го замести за следващата песен. На сцената се качва Нуфри, който видимо почерпен започва да чете текста на „Изповед”, ама е толкова видимо почерпен, че не може да го прочете и става едно безумно мазало на сцената, което отново е овладяно от Катя Атанасова(благодарим ѝ). Да, такава случка би ме забавлявала, но в по-различна атмосфера, например в такава, каквато се създава при участията на някоя от групите на Нуфри, които аз страшно много харесвам, но тогава и самите ми възприятия са настроени другояче. Не казвам,че трябва да ходим на концерт на Нова Генерация, за да плачем и умираме от тъга по Воев, в никакъв случай. Неговото творчество винаги ми е подсилвало което и да е емоционално състояние - от пълното щастие до крайното отчаяние и няма да спра да реагирам с недоумение, когато някой каже,че Нова Генерация носи само тъмни и тъжни вибрации. Но да излезеш на сцената, за да изпееш песен на велик поет и музикант, да почетеш някак си паметта му, докато зад теб на екрана се прожектират негови снимки и да демонстрираш тотална неподготвеност и неспособност да го направиш…еми, подигравателно и крайно тъпо е. Можеше просто Нуфри да изпее нещо с по-лесен текст, например песента „Да, да, да” и да остави „Изповед” за Ревю, които знаят текста и на всичко отгоре имат страхотен кавър на тази песен.

 

Тръгнах си след тази поредна нелепа постъпка, както направиха и повечето хора, наистина нямах търпение за повече. По никакъв начин не се обявявам като критерий за оценка на случилото се в тази нощ, не съм била родена тогава, когато повечето са ходили на концерти на истинската Нова Генерация. Но още от невръстна тийнейджърка нося дълбоко в себе си творчеството на Воев и протестът срещу онези времена, които не са по-различни от тези времена. Така се вълнувах още отпреди месец, когато датата за това събитие беше обявена и разтръбявах наляво и надясно за случването му. Немалко мои разумни приятели тогава махнаха с ръка и ми отказаха категорично да дойдат с мен, посъветваха ме и аз да не ходя. Последно бях преди около три години на събитието "Улица нов живот-20 години след Воев" и наистина беше красиво, и наистина се получи, и наистина беше коренно различно от това, на което бяхме свидетели в петък. Все още не мога да осъзная какво причиних на сетивата си и на последния ми приятен спомен за концерт,свързан с паметта на Воев. Все още си мисля, че се шегувахте с това, на което присъствахме.

 

Никой не е очаквал от вас да се случи концерт, за който да кажем след това,че е бил 1:1 с концерти на Нова Генерация преди смъртта на Воев, не. Никой не е очаквал, че на сцената новата Нова Генерация ще звучат по същия начин като старата Нова Генерация, не. Никой не е искал новият вокал да е копие на Воев, абсолютно безумно е. Ние дойдохме съвсем скромно и се надявахме да изпитаме онова усещане за Нова Генерация - чистото и истинското, да се докоснем до безсмъртното творчество на Воев и да споделим момента заедно, на публично място. Уви, не се получи.

 

Нова Генерация е завинаги в YouTube.


Вход
?
Контакт
Регистрирай група
Обяви събитие