Албума в Google+

Хладнокръвен хумор с Mr. Dirty Dike

10.11.2014, Валентина Минчева

Йо, нямаме търпение да те видим и чуем на живо “Pork Pie”, тук в София  на 15-ти ноември във „Fabrika 126”.

Твоите български фенове искат да разберат повече за теб и твоя английски рапец. За това ще стреляме направо в центъра към хип-хоп мишената.

 

Откъде идва прякорът ти „DirtyDike”? Някой нарича ли те Мr. Dikestar?

- Името произлиза от една игра, малка машина за „спелчек”, която имах като малък. Това беше тагът, който използвах, когато пишех. Ха-ха-ха, никой никога не ме е наричал Mr. Dikester.

Е, винаги има първи път, така че,  ние можем да започнем да те наричаме така.

 

Разкажи ни нещо интересно за соло албумът ти „Bogies and Alcohol”.

- Ами... всъщност, не знаех какво точно се опитвам да направя, нямах никакъв бюджет за видео, разпространение или каквото и да било. Това беше един странен период от живота ми, в който имах нужда да излея гнева и мислите си. Радвам се, че го направих.

 

Ти си изпълнител, който има зад гърба си доста парчета, посветени на хората от улиците. Вярно ли е, че повечето твои видео клипове, представят уличният живот?

- Не съвсем. Песните ми на първо място винаги са били за мен, също така и за да впечатлят моите приятели съмишленици. Продължавам да действам с музиката, защото ме кефи, а и има терапевтичен ефект. Фактът, че хората я слушат, е чук, поради очевидни причини. Правя егоистични шоута за тези, които обичат свободният ударен стил с приятели, когато са пийнали.  В крайна сметка това е един стремеж, който следвам, независимо от това дали някой навън е чувал музиката ми, произведена вследствие на пиянския ми шифър.

 

На твоята уеб страница – „High-focus.com”, пише следното: „Дърти Дайк е всеговорещ и вседишащ, напълно функциониращ рап ДЕМОН.” Можеш ли кратко да коментираш това изявление за теб?

- Малко е преувеличено.

Но пък звучи доста хладнокръвно.

 

Това ще е първото ти посещение в България, нали? Знаеш ли нещо интересно за нашата култура и страна?

- Единствената ми връзка с нещо българско, изобщо, е от времето, когато продавах на двама чуждестранни български студенти от Cambridge, „underweight draws” (трудно за превод, по-скоро ненужни евтинийки), в рамките на едно лято с един пич, много партийка – Дейвид.

 

Как реагираха твоите родители, когато започна своята музикална кариера?

- Биха ме две години с бухалки за крикет!

Предполагаме, това беше в кръга на шегата. Явно, понякога,  е трудно да схванем „ъндърграунд” хумора от UK. Следващият  път няма да се вържем!

 

За хората, които не знаят - това ли е последният ти албум:  "Return of the TWAT" ? Имаш ли нов?

- Не, нямам намерение да се пенсионирам. Ха-ха-ха.

 

Какви ще бъдат реакциите на българските ти фенове в София, когато се появиш на сцената във “Fabric 126” ?

- Викане, странни разговори на „счупен” английски с непознати, размяна на тениски, може би, и много пиене!

 

С какво се занимаваш , освен с това, че правиш здрав английски  хип-хоп?

- Аз съм голям „psy-trance” DJ в Япония.

 

Евала за това интервю – хумористично, но все пак с леки хладнокръвни нотки! Очакваме те на 15-ти ноември във „Fabrica 126” (Шопско).

Поздрави от Концерти.бг! 


Вход
?
Контакт
Регистрирай група
Обяви събитие