Спонтанните решения – от тези, дето хич не ги мислиш – а когато става дума за музика, съвсем. Правим го! Купуваме билет, разбира се, в последния момент, без никакво съмнение, с много късмет, non-stop бисери, имунитет – срещу снежни бури и всякакви такива други. Движим се към Будапеща,DJ Shadow, Cut Chemist и визуализациите на Бен Стоук !

На 22-ри февруари приключи европейската част на едно турне, за което имаме тревожните съмнения, че трябва, но няма да остане в историята, защото там, където се пише музикална история в момента, фокусът е върху сензационното. И както времето показва – преходното, вместо върху това, което има значение, ще остане. И така постепенно то започва да не остава. Напук на тази тенденция главните герои на тази сага искаха да покажат музиката като богатство, наследство и завещание.

Нека започнем от името й. Renegades of Funk – сингъл на Afrika Bambaataa, издаден през 1983-а за Tommy Boy (12 години преди GZA/Genius от Wu-Tang Clan да напише, че Томи не е вече неговото момче), по-късно включен в легендарния албум „Planet Rock: The Album“. Явно става въпрос за нещо, което по всички дефиниции е класика, и за поглед назад във времето, през който например песен от 2012-а не е стара. Нека продължим с това кои все пак са изпълнителите, които завършиха европейската си обиколка с разпродадено шоу в Париж. DJ Shadow и Cut Chemist – и двамата имат нужда от представяне точно толкова, колкото самият Bambaataa. С една дума – легендарни.

Миналата година, някъде около август, попаднахме на новината – Shadow и Chemist обявяват турне на име Renegades of Funk, след като предходната година бяха поканени в университета „Корнел“, където се пази архива от 40 000 плочи на Bambaataa. По случай четиридесетата годишнина на хип-хопа като жанр, култура и светоусещане – едно пътуване 40 години назад. Не пишеше, че въобще ще стъпят на европейска земя, или поне не бяхме видели. Ако имахме излишни пари, щяхме да долетим до Щатите само за да ги слушаме. Излишни пари (какъв оксиморон!) очевидно нямаше, затова се задоволихме с четене на всички медии, които са писали по случая, и всяко интервю, което двамата дадоха.

Shadow се изразяваше точно и красноречиво. Да изследваш тази колекция не е просто да намираш музика, която не знаеш, а да виждаш и слушаш късчета история. Като работата на археолог – копаеш изключително внимателно и като откриеш нещо, не просто проявяваш интерес, а се отнасяш с уважение и преклонение, защото това е нещо, което другите са оставили преди теб. Shadow, известен по цял свят като вероятно най-задълбочения и отдаден колекционер на плочи, намерил семпли и „брейкове“, които никой никога не е чувал преди, обясняваше, че в тази колекция се е сблъскал с безброй неща от забравени диско парчета с неописуеми бийтове, фънк класики, които впоследствие ще дефинират звука на няколко епохи хип-хоп и редица електронни жанрове и ще променят цялостно съвременната музика, до никога неиздавани демо-плочи на ранни рап изпълнения, за които дори не е подозирал. Осъзнал, че стои пред колекция, събирана десетилетия преди него, но изпреварила времето си с десетилетия, която може да го научи повече, отколкото е предполагал, и чувството е било на смирение.

След това интервю вече знаехме, че предстои нещо паметно. Една от най-важните музикални колекции в света попада в ръцете на най-правилните хора. Скоро след това бяха обявени дати за изпълнения в над 15 места в Европа. Превъртаме напред до момента, в който една група стари познайници се събираме от три различни точки на Стария континент за шоуто в Будапеща. Прескачаме историите от дните преди осми февруари т.г. – датата, на която слушахме Ренегатите, пропускаме и как по неведоми причини трябва да се намираме в клуба от различни точки на града без батерии на телефоните и теоретично закъсняваме, защото навсякъде шоуто е обявено от осем вечерта. Около девет сме там и е ясно, че нищо няма да започне скоро. Клубът е цял комплекс от три отделни помещения и страхотен двор между тях, декориран креативно и уютно както само неповторимите барове и клубове в този уникален град могат да бъдат. Хората са свежи и усмихнати, а дължината на опашката обещава да има достатъчно голяма тълпа. В главната зала звукът е перфектен, някакъв местен диджей ни подгрява малко неуместно с инструментален хип-хоп.

Слушаме инструментали от J. Rawls през Onra до Betty Ford Boys, мотаем се вътре с бирички и се радваме на двора, в който светят разни шарени лампички, малка беседка е издигната на един стълб с малки вити стъпала около него, а в дъното скелетът на един над петдесетгодишен бус е изрисуван и превърнат в нещо като будка за сандвичи, която не работи през зимата.
И след това зад шестте грамофона и двата четириканални миксера се появяват две познати физиономии. Две черни тениски, с бели букви на едната пише sure, на другата shot – така са били маркирани и номерирани първите 1800 плочи със скрити етикети в колекцията на Bambaataa, пословичен израз (чували сте го поне в Beastie Boys, нали?). Започва да звучи от този Фънк с главно „Ф“.

Забравихме дали с това отвориха, или беше втората песен, но от колоните звучи убийствена версия на класиката на Sly Stone “I Want to Take You Higher”. И оттам се започна: Mountain –„ Long Red“, Isaac Hayes – „The Breakthrough“, „Theme From Shaft“, „Let’s Dance to the Drummer’s Beat“ и всичко, което всеки почитател днес нарича класика само защото е изровено от Bambaataa. Тук-таме се промъква и някой непознат за ушите ни фънк, вероятно от онези находки в кашоните в щатския университет, които никога няма да узнаем, или пък друга всекидневна за улиците на Ню Йорк през 70-те мелодия, която ни е убягнала през годините.

 Освен идеалния саунд,  Бен Стоук прави изключително прецизни, модерни, динамични визуализации. Всъщност той е хич не случаен човек, направо си е лудичък – занимава се с продуциране, мултимедии от всякакъв вид и какво ли още не, а в този проект е известен със триизмерната си сфера, върху която прожектира и създава илюзии от всякакъв вид. На партито в Будапеща пък видяхме ново десет, но всеки художник ще ви каже, че визуалният език е много различен от вербалния. За това и винаги е трудно да опишеш нещо подобно. Няма да го правим. Ще споделим с вас само, че одавна не бяхме виждали толкова добре допълващи се звук и картина, в обща динамика, без нищо в повече. Футуристично.
Когато един културен продукт съдържа у себе всичко това, обиграно и цялостно свързано, то определено те кара да пропътуваш колкото и докъдето трябва, да получиш душевен оргазъм, да се слееш със звуковите и визуални вълни, да се издигнеш и да се слееш в Shadowsphere-ата...
Артисти от всякакви звена, обединявайте се!
И пътувайте...

Музиката спира за момент, за да маркира край на първата част от сета. Shadow взима микрофона и ни казва, че втората половина ще е посветена на неща от колекцията, които с Cut Chemist са намерили за по-интересни. Чакаме с нетърпение. Отварят повторно, този път с Trans Europa Express.Техно, рейв, хаус фенове – кога за последно чухте Kraftwerk на парти? След това жанровете се сменят всеки няколко минути – разходка от дискофънк, чисто диско, буги, олдскуул хип-хоп, маями бейс и обратно към фънк. Сетът върви, сякаш е композиран като симфония: вписването на всеки последен хай-хет с цялостния ритъм на изпълнението, точният момент, в който се появява нов саксофон, още един мотив на електрически бас или бързи карибски конги, удряни от Candido, безупречните скречове на лесно разпознаваемо различните стилове с фейдъра на двамата виновници зад пулта и перфектният синхрон между всяко тяхно движение. Когато плавно и ритмично преминаваме на салса и румба, си казваме, че тези двамата звучат като трима диджеи с четиричленна банда до тях.

Но тези технически подробности даже не бяха най-важното, а и убягваха на голяма част от публиката. По-важното беше усещането, че това, което се случва, едновременно те връща някъде назад в една красива улична приказка и ти говори за настоящето, в което сме взели нещо от запомненото. Назад – към историята на това как от бедност и разруха се ражда вероятно най-влиятелната субкултура на целия двайсети век, а именно тези копия на тези записи са се въртели на чифт същите такива грамофони – непобедимите Technics 1200 – когато всичко се е случвало около някой тротоар, покрай който хлапета, заобиколени от насилие, бедност, разруха и гняв, са започнали да намират начин за себеизразяване, танцувайки на карибските конги на Candido и барабаните от саундтрака на Isaac Hayes. Напред – защото бийтджънглингът е по-бърз, скречът е по-богат, синхронът е по-добър, креативността е даже по-висока. Две момчета са си научили уроците и вече над 20 години дърпат сцената напред и с продуциране, и с диджеинг, и то не с една или две иновации и не в един или два жанра – точно в добрата стара традиция на Bambaataa. Сега просто се бяха събрали да предадат на нас един урок по история. Ние си го научихме.

Засиленият интерес към концерта на трип-хоп дуото Lamb и техническите изисквания за сценичното осветление на бандата са причините, накарали организаторите от EventEase да преместят събитието в Студио „Орфей“. Студио „Орфей“ се намира на ул. Самаков 60, зад Интерпред, само на 100 м. от метростанция ”Жолио Кюри”.

Вече закупените билети НЕ се нуждаят от презаверка!

Концертът на Lamb в София e част от световното им турне по повод новия им албум Backspace Unwind и става възможен благодарение на музикалната платформа на Ballantine’s My Beat . Новото място е с по-голям капацитет от Sofia Live Club и ще позволи продажбата на допълнителни билети, за да може всички желаещи да преживеят една специална музикална вечер на 8-ми март.

В момента дуото обикаля с новия си албум Backspace Unwind на мащабно световно турне. Преди броени дни приключи гостуването им в Австралия, за където и Andy и Lou споделят, че е било изключително вълнуващо. Документалният филм от английската им обиколка през 2014-та загатва, какво да очакват от лайв изпълнението им в София всички български фенове на бандата: www.youtube.com/watch?v=u2ALUePW-Sk

През това време, заслужената оценка за новия им блестящ музикален продукт не закъснява и сингълът „We Fall In Lovе“ (единственият официално разпространен в интернет) е номиниран за „Най-добър чилаут/лаундж трак“ от престижните International Dance Music Awards. Ето и линк към неофициалното видео на парчето, създадено от Lamb: https://www.youtube.com/watch?v=S1dEJ_1PiOg

Събитието във Фейсбук -> https://www.facebook.com/events/281773512025091